30 янв. 2012 г., 09:49

Отредено

956 0 11
Теория на случайностите няма.
Живеем във заблуди и съмнения.
С измамна слава все се кичим.
Дори понякога сме гадни без причина.
Приемаме любовта за хоби.
А омразата и завистта
достойни за уважение.
Изпълнени от суета
чертаем път до никъде.
Разпъваме сърцето си!
Животе, какъв е смисълът
на този фарс?
Сами си пишем божествената диктовка.
Пустият дълъг човешки живот
колко е кратък!
Засилваме се и потъваме...
Потъваме...

И само времето присъства
на отлитането ни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може пък и да се оттласнем нагоре след потъването!
  • "Ангар (Ангел Чортов): 17-02-2012г. 10:50
    Не, никак не съм съгласен!Не може да е така!
    "С измамна слава се кичим, гадни сме без причина, приемаме любовта за хоби, а омразата достойна за уважение, изпълнени сме със суета ..."
    ...............................................
    Но повечето хора сме с друга ценностна система!"

    Някои хора четат ли това, което са писали и наистина ли си вярват, а?

  • мъдро...и толкова тъжно...
    с ласкава, топла усмивка за теб, Златно цвете..
  • Не, никак не съм съгласен!Не може да е така!
    "С измамна слава се кичим, гадни сме без причина, приемаме любовта за хоби, а омразата достойна за уважение, изпълнени сме със суета ..."
    Че и себе си слагаш в тази група!
    Но повечето хора сме с друга ценностна система!

  • Чудесно стихотворение! Божествена диктовка има, но е за тези, които я приемат и се съгласяват с нея. За останалите наистина "изпълнрени от суета, чертаят път за никъде."

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...