30.01.2012 г., 9:49

Отредено

951 0 11
Теория на случайностите няма.
Живеем във заблуди и съмнения.
С измамна слава все се кичим.
Дори понякога сме гадни без причина.
Приемаме любовта за хоби.
А омразата и завистта
достойни за уважение.
Изпълнени от суета
чертаем път до никъде.
Разпъваме сърцето си!
Животе, какъв е смисълът
на този фарс?
Сами си пишем божествената диктовка.
Пустият дълъг човешки живот
колко е кратък!
Засилваме се и потъваме...
Потъваме...

И само времето присъства
на отлитането ни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може пък и да се оттласнем нагоре след потъването!
  • "Ангар (Ангел Чортов): 17-02-2012г. 10:50
    Не, никак не съм съгласен!Не може да е така!
    "С измамна слава се кичим, гадни сме без причина, приемаме любовта за хоби, а омразата достойна за уважение, изпълнени сме със суета ..."
    ...............................................
    Но повечето хора сме с друга ценностна система!"

    Някои хора четат ли това, което са писали и наистина ли си вярват, а?

  • мъдро...и толкова тъжно...
    с ласкава, топла усмивка за теб, Златно цвете..
  • Не, никак не съм съгласен!Не може да е така!
    "С измамна слава се кичим, гадни сме без причина, приемаме любовта за хоби, а омразата достойна за уважение, изпълнени сме със суета ..."
    Че и себе си слагаш в тази група!
    Но повечето хора сме с друга ценностна система!

  • Чудесно стихотворение! Божествена диктовка има, но е за тези, които я приемат и се съгласяват с нея. За останалите наистина "изпълнрени от суета, чертаят път за никъде."

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...