30.01.2012 г., 9:49

Отредено

950 0 11
Теория на случайностите няма.
Живеем във заблуди и съмнения.
С измамна слава все се кичим.
Дори понякога сме гадни без причина.
Приемаме любовта за хоби.
А омразата и завистта
достойни за уважение.
Изпълнени от суета
чертаем път до никъде.
Разпъваме сърцето си!
Животе, какъв е смисълът
на този фарс?
Сами си пишем божествената диктовка.
Пустият дълъг човешки живот
колко е кратък!
Засилваме се и потъваме...
Потъваме...

И само времето присъства
на отлитането ни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може пък и да се оттласнем нагоре след потъването!
  • "Ангар (Ангел Чортов): 17-02-2012г. 10:50
    Не, никак не съм съгласен!Не може да е така!
    "С измамна слава се кичим, гадни сме без причина, приемаме любовта за хоби, а омразата достойна за уважение, изпълнени сме със суета ..."
    ...............................................
    Но повечето хора сме с друга ценностна система!"

    Някои хора четат ли това, което са писали и наистина ли си вярват, а?

  • мъдро...и толкова тъжно...
    с ласкава, топла усмивка за теб, Златно цвете..
  • Не, никак не съм съгласен!Не може да е така!
    "С измамна слава се кичим, гадни сме без причина, приемаме любовта за хоби, а омразата достойна за уважение, изпълнени сме със суета ..."
    Че и себе си слагаш в тази група!
    Но повечето хора сме с друга ценностна система!

  • Чудесно стихотворение! Божествена диктовка има, но е за тези, които я приемат и се съгласяват с нея. За останалите наистина "изпълнрени от суета, чертаят път за никъде."

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...