10 мар. 2010 г., 13:00

Отрезвяване

725 0 4

                          Липсата ти стана ежедневието на делника ми:

                          започвам да свиквам с неизменното ù присъствие.

                          Искам само да затворя страницата на чувствата

                          и да отворя страницата на равнодушието.

                         

                          Ръцете ми – забравиха жадуваното тяло.

                          Плътта ми – не помни фалшивите ласки.

                          Словата ми – ядно рикошираха от душата ти.

                          Освободено, сърцето ми – кърви примирено.

                         

                          Няма нужда от повече истина неизказана.

                          Няма нужда от повече неизплакана горест.

                          Най-добре е страницата да бъде затворена –

                          тук-таме с няколко сълзи нашарена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е силен стиха ти!! "...сърцето ми – кърви примирено", но е ли то освободено?! Ампутираща е болката при раздяла с любовта. Поздрав и благодаря, че ме посети!
  • Една от най-трудните раздяли е раздялата с любовта! А и сълзите, са една от найните най-чести спътници! Поздрави Плами...
  • С няколко сълзи нашарена... Сълзите, това са думите които сърцето не може да изрече. Поплачи си, да му олекне.
  • Прегръщам те от тук, Плами...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...