10 мар. 2010 г., 13:00

Отрезвяване

732 0 4

                          Липсата ти стана ежедневието на делника ми:

                          започвам да свиквам с неизменното ù присъствие.

                          Искам само да затворя страницата на чувствата

                          и да отворя страницата на равнодушието.

                         

                          Ръцете ми – забравиха жадуваното тяло.

                          Плътта ми – не помни фалшивите ласки.

                          Словата ми – ядно рикошираха от душата ти.

                          Освободено, сърцето ми – кърви примирено.

                         

                          Няма нужда от повече истина неизказана.

                          Няма нужда от повече неизплакана горест.

                          Най-добре е страницата да бъде затворена –

                          тук-таме с няколко сълзи нашарена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е силен стиха ти!! "...сърцето ми – кърви примирено", но е ли то освободено?! Ампутираща е болката при раздяла с любовта. Поздрав и благодаря, че ме посети!
  • Една от най-трудните раздяли е раздялата с любовта! А и сълзите, са една от найните най-чести спътници! Поздрави Плами...
  • С няколко сълзи нашарена... Сълзите, това са думите които сърцето не може да изрече. Поплачи си, да му олекне.
  • Прегръщам те от тук, Плами...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...