plami-6 (Плами)
692 4679
10.03.2010 г., 13:00 ч.

Отрезвяване 

  Поезия » Любовна
537 0 4

                          Липсата ти стана ежедневието на делника ми:

                          започвам да свиквам с неизменното ù присъствие.

                          Искам само да затворя страницата на чувствата

                          и да отворя страницата на равнодушието.

                         

                          Ръцете ми – забравиха жадуваното тяло.

                          Плътта ми – не помни фалшивите ласки.

                          Словата ми – ядно рикошираха от душата ти.

                          Освободено, сърцето ми – кърви примирено.

                         

                          Няма нужда от повече истина неизказана.

                          Няма нужда от повече неизплакана горест.

                          Най-добре е страницата да бъде затворена –

                          тук-таме с няколко сълзи нашарена.

© Плами Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е силен стиха ти!! "...сърцето ми – кърви примирено", но е ли то освободено?! Ампутираща е болката при раздяла с любовта. Поздрав и благодаря, че ме посети!
  • Една от най-трудните раздяли е раздялата с любовта! А и сълзите, са една от найните най-чести спътници! Поздрави Плами...
  • С няколко сълзи нашарена... Сълзите, това са думите които сърцето не може да изрече. Поплачи си, да му олекне.
  • Прегръщам те от тук, Плами...
Предложения
: ??:??