2 авг. 2012 г., 22:16

Отрова

1K 0 0

Днес казваш ми, че ме обичаш,

но утре се отричаш,

ти си монета двустранна,

за мен тъй неразбираема.

 

Играеш игри с истински чувства,

показваш ми обич, а после омраза

и за теб потъвам във забрава,

нима любов между нас никаква няма...

 

Ужили ме сякаш с отровно жило,

отровата си пусна в кръвта ми диво,

обичта ти е голяма, нежна, но крехка,

превръща се в омраза без утеха.

 

Вчера се чувствах обичана и засияла,

 а днес - презирана, отхвърлена, нецяла,

лош късмет ли е, че теб те срещнах,

или ти изкусно със сърцето ми игра горещо?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лунна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...