Отрова

Днес казваш ми, че ме обичаш,

но утре се отричаш,

ти си монета двустранна,

за мен тъй неразбираема.

Играеш игри с истински чувства,

показваш ми обич, а после омраза

и за теб потъвам във забрава,

нима любов между нас никаква няма...

Ужили ме сякаш с отровно жило,

отровата си пусна в кръвта ми диво,

обичта ти е голяма, нежна, но крехка,

превръща се в омраза без утеха.

Вчера се чувствах обичана и засияла,

 а днес - презирана, отхвърлена, нецяла,

лош късмет ли е, че теб те срещнах,

или ти изкусно със сърцето ми игра горещо?