Отвъд Любовта
но само дваж по-бързо те отблъсквам."
Ангар
Добре, че ти простих
и ти повярвах отново.
Сега,
ти дваж повече
за мен сияеш само.
С каква дълбока,
изтънчена наслада
усещам пръстите ти
да танцуват във косите ми.
Със озарено от щастие лице,
ти бавно ме целуваш.
С дъхтящата си белота
успя да стигнеш
до дъното на мойто аз.
Безкрайна синева
пред нас разля се...
Галени от вятъра
и люляни от птиците
ето ни в градината
на Слънцето,
обагрени от злато.
Какво сме ний сега?
Небесен рай.
Или божествен огън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Латинка-Златна Все права защищены
