Отвъд Любовта
но само дваж по-бързо те отблъсквам."
Ангар
Добре, че ти простих
и ти повярвах отново.
Сега,
ти дваж повече
за мен сияеш само.
С каква дълбока,
изтънчена наслада
усещам пръстите ти
да танцуват във косите ми.
Със озарено от щастие лице,
ти бавно ме целуваш.
С дъхтящата си белота
успя да стигнеш
до дъното на мойто аз.
Безкрайна синева
пред нас разля се...
Галени от вятъра
и люляни от птиците
ето ни в градината
на Слънцето,
обагрени от злато.
Какво сме ний сега?
Небесен рай.
Или божествен огън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Латинка-Златна Всички права запазени
