Мраморна стена обгръща,
крал със власт присъща,
на първия по кръв Титан,
първия от небе озрян.
 

А в дън кралство нему
лежи тяло вледенено.
Страх пълзящ в горите
притискащ им гърдите.

Вцепенена отпусната ръка,
символ на изтиваща душа.
Ако син главата си надигне,
леден в гроба си ще стигне.
         
Тишина загива в звук,
баланса е изгубен тук..
Надигни глава си робе,
лед се разтапя със огньове.

Страх затваря им очите,
не променят си съдбите.
Чули братския му зов,
копаят му двуметров ров.

Как сърце да обърне гръб
и да обрече майка си на съд.
Да гледа студени устни,
насред гробищата пусти.

"Титана обещават рай,
само ти седи и трай.
Моля, сине, сведи глава,
изгубена битка е това."

"Но студен лежи братът мой,
спомнете си болезнения вой!
Паднал ранен, скован и сам,
а очи му тънещи във срам!

Не чухте вий в зова му мощ
и не тръгнахте, онази нощ.
Но слънцето изгрява пак
атакувайте общия ни враг!

Моля ви се чуйте таз молба,
Титан пък се крие за стена.
Стиснете меч в юмрука твърд
всички за победа или смърт!

Огън разпали се в душите,
кураж надигна се в гърдите.
Заедно, един зад друг прикрит,
единност – могъщият им щит.

Стените рухнаха за миг,
от силата на боен вик.
Лидер застанал най отпред,
вдъхновил армия безчет.

Титана с вдигната ръка,
върна от спомена страха.
Болката заровена дълбоко,
от убийството жестоко.

Мъртвите станаха от гроба,
и проникнаха като отрова.
Из бойните хиляди сърца,
заехтяха в умиление слова.

"Братя капан това е!
със страха ни си играе
Няма да легнем като тях,
няма да се превърнем в прах!

Забравете падналите вече,
миналото отдавна е далече.
Борете се за новий ден,
Титан ще бъде покорен!"

Атака им една последна,
по мощна от всяка предна.
Огън във схватка с лед,
гибел царуваща навред.

Танц на смърт, танц гробовен,
в танц със страха отровен.
Спомен за мир, мил и драг,
спомен на промяна враг...

И всички задно вдигат меч,
мнозина падат в жестока сеч.
Тез които удара нанасят,
битката към Титан изнасят.

И мигом са лице в лице,
като камък срещу перце.
Герой издигнат на криле,
срещу му висок Титана до небе.

Пада гръм и последва мрак.
раздиран само от огнен знак,
Буря потопява света във лед,
а огъня става все по блед.

Пореден ров ще бъде изкопан,
за да легне героя неразбран.
Жално ще го прегърне земята,
дано намери мир душата...

Светлината мрак надига,
не е сам оказалия съпротива.
Братя му подаващи ръка,
възвръщат на война силата.

И тогаз гръм Титан порази,
шампиона с огън ще го победи.
Пламъка му меч издигнат в ръка,
пламък зовящ за огън във смъртта.

Титана леден бе свален,
от плебея огнен повален.
На трона на леденя рай,
застана огнения край.