Паднал ангел
Паднал ангел
Вечерта побърза да си тръгне.
Луната отиде в нейния лунен сън.
Слънцето зае нейното място.
То пръсна всичките си лъчи.
И огря земята, изпълнена с омраза.
Тревата беше цялата в капчици,
все едно ангели бяха плакали.
Ручейчето шумеше, а красиви лебеди,
вплитаха гърлата си все едно се целуват.
Птици, реещи се свободно из простора.
Сякаш никой не забеляза падналия ангел.
Никой не обърна внимание на любовта.
А само си поигра лицемерно с нея.
Защо човекът беше създаден така?
Да се правиш, че обича и че си приятел.
Нима човек не знае какво е любов.
Нима човек не знае какво е да бъдеш верен.
Не искам да съм човек, искам да съм ангел.
Поне за миг да вида рая, поне за миг да бъда ангел.
Като този на тревата.
С големи бели крила и красиви сини очи...
Да има поне веднъж какво да обичам.
Поне веднъж да бъда обичан...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Киров Все права защищены
