Паднал ангел
Паднал ангел
Вечерта побърза да си тръгне.
Луната отиде в нейния лунен сън.
Слънцето зае нейното място.
То пръсна всичките си лъчи.
И огря земята, изпълнена с омраза.
Тревата беше цялата в капчици,
все едно ангели бяха плакали.
Ручейчето шумеше, а красиви лебеди,
вплитаха гърлата си все едно се целуват.
Птици, реещи се свободно из простора.
Сякаш никой не забеляза падналия ангел.
Никой не обърна внимание на любовта.
А само си поигра лицемерно с нея.
Защо човекът беше създаден така?
Да се правиш, че обича и че си приятел.
Нима човек не знае какво е любов.
Нима човек не знае какво е да бъдеш верен.
Не искам да съм човек, искам да съм ангел.
Поне за миг да вида рая, поне за миг да бъда ангел.
Като този на тревата.
С големи бели крила и красиви сини очи...
Да има поне веднъж какво да обичам.
Поне веднъж да бъда обичан...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Киров Всички права запазени
