25 апр. 2016 г., 22:21

Пагубна 

  Поэзия
404 1 8

Не искай от мене да бъда жена, 

когато по мъжки умея да тътря 

конците в живота си вечно сама,

побутната в дъното, срязана, мътна.

Капан е да властваш над чужди мечти.

Тръгни си, или ще убия духа ти.

Изглеждам лекарство в наивни очи,

в ума си отрових те. Няколко пъти.

Където премина, нанасям вреда,

наричат ме буря. Прерязах им бриза.

Отивай си, имам самотна съдба,

понеже не сложих сломената риза.

© Габриела Все права защищены

Беличовска

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??