25.04.2016 г., 22:21 ч.

Пагубна 

  Поезия
403 1 8

Не искай от мене да бъда жена, 

когато по мъжки умея да тътря 

конците в живота си вечно сама,

побутната в дъното, срязана, мътна.

Капан е да властваш над чужди мечти.

Тръгни си, или ще убия духа ти.

Изглеждам лекарство в наивни очи,

в ума си отрових те. Няколко пъти.

Където премина, нанасям вреда,

наричат ме буря. Прерязах им бриза.

Отивай си, имам самотна съдба,

понеже не сложих сломената риза.

© Габриела Всички права запазени

Беличовска

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??