25.04.2016 г., 22:21

Пагубна

589 1 8

Не искай от мене да бъда жена, 

когато по мъжки умея да тътря 

конците в живота си вечно сама,

побутната в дъното, срязана, мътна.

Капан е да властваш над чужди мечти.

Тръгни си, или ще убия духа ти.

Изглеждам лекарство в наивни очи,

в ума си отрових те. Няколко пъти.

Където премина, нанасям вреда,

наричат ме буря. Прерязах им бриза.

Отивай си, имам самотна съдба,

понеже не сложих сломената риза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Беличовска

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...