22 янв. 2012 г., 12:37

Пак да бъда жива...

942 0 0

Мисълта, че тук съм, на теб ти стига. Ясно показваш ми го всеки ден. Но иска ми се пак да бъда жива - усмивка да огрява моя ден. Виждам празния ти поглед, а мълчанието ти понасям го едва. Като във черупка съм се свила от студа на твоята душа. Отдели ми поглед, кажи ми дума, две. Покажи, че за теб съм жива и ще дариш на сърцето ми криле. Мисълта, че тук съм, на теб ти стига. Ясно показваш ми го всеки ден. Но трябва ли да си отида,  за да поискаш да си с мен?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...