Пак да бъда жива...
Мисълта, че тук съм, на теб ти стига. Ясно показваш ми го всеки ден. Но иска ми се пак да бъда жива - усмивка да огрява моя ден. Виждам празния ти поглед, а мълчанието ти понасям го едва. Като във черупка съм се свила от студа на твоята душа. Отдели ми поглед, кажи ми дума, две. Покажи, че за теб съм жива и ще дариш на сърцето ми криле. Мисълта, че тук съм, на теб ти стига. Ясно показваш ми го всеки ден. Но трябва ли да си отида, за да поискаш да си с мен?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Стефанова Все права защищены
