Пак да бъда жива...
Мисълта, че тук съм, на теб ти стига. Ясно показваш ми го всеки ден. Но иска ми се пак да бъда жива - усмивка да огрява моя ден. Виждам празния ти поглед, а мълчанието ти понасям го едва. Като във черупка съм се свила от студа на твоята душа. Отдели ми поглед, кажи ми дума, две. Покажи, че за теб съм жива и ще дариш на сърцето ми криле. Мисълта, че тук съм, на теб ти стига. Ясно показваш ми го всеки ден. Но трябва ли да си отида, за да поискаш да си с мен?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Стефанова Всички права запазени
