Пак гоня вятъра

15 июл. 2009 г., 15:55

Поэзия » Другая

621 0 3

Защо тъй склонни сме да гоним вятъра?
Макар приятен да е полъхът в косите...
Накрая тъй, прекършени - като цветя -
ще се окажат разпилени дните ни...
Не виждаме кристала у дома си,
блести измамно камъкът далечен
и тичаме, забравили ума си...
А всъщност търсим... само себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пак гоня вятъра

Искате да прочетете повече?

Предложения