15 июл. 2009 г., 15:55

Пак гоня вятъра

Поэзия » Другая

781 0 3

Защо тъй склонни сме да гоним вятъра?
Макар приятен да е полъхът в косите...
Накрая тъй, прекършени - като цветя -
ще се окажат разпилени дните ни...

Не виждаме кристала у дома си,
блести измамно камъкът далечен
и тичаме, забравили ума си...

А всъщност търсим... само себе си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pinkmousy (Цветелина Савкова)

@ ruba:
По-скоро трябва да гледаме повече вътре в себе си, отколкото около себе си Но важното е да не се заслепяваме, където и да гледаме

2009-07-17T18:03:10+03:00
akonitin (Никодим Сертов)

Затова трябва да се откриваме отрано...

2009-07-15T17:26:08+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Много си права, Цветелина, търсим себе си. Труден процес по намиране на онова, което сме всъщност... Но ако се застопорим на едно място, вгледани в кристала, дали ще усетим вкуса на живота? Ще разберем ли защо Бог ни е създал? Нали не смяташ, че си плод на случайността... Кураж в търсенето!

2009-07-15T16:39:20+03:00