pinkmousy (Цветелина Савкова)
36 14
15.07.2009 г., 15:55 ч.

Пак гоня вятъра 

  Поезия » Друга
555 0 3

Защо тъй склонни сме да гоним вятъра?
Макар приятен да е полъхът в косите...
Накрая тъй, прекършени - като цветя -
ще се окажат разпилени дните ни...

Не виждаме кристала у дома си,
блести измамно камъкът далечен
и тичаме, забравили ума си...

А всъщност търсим... само себе си. 

© Цветелина Савкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • @ ruba:
    По-скоро трябва да гледаме повече вътре в себе си, отколкото около себе си Но важното е да не се заслепяваме, където и да гледаме
  • Затова трябва да се откриваме отрано...
  • Много си права, Цветелина, търсим себе си. Труден процес по намиране на онова, което сме всъщност... Но ако се застопорим на едно място, вгледани в кристала, дали ще усетим вкуса на живота? Ще разберем ли защо Бог ни е създал? Нали не смяташ, че си плод на случайността... Кураж в търсенето!
Предложения
: ??:??