26 янв. 2008 г., 08:49

Пак ще те обичам...

820 0 8
И небето да се сгромоляса,
и земята да пропадне,
и тялото греховно да заспи,
будна ще ми е душата,
ще те дири чак до пладне -
над твоята да бди...
Дори светът да ни проклина
и завижда как със тебе бях щастлива,
да ни копае гроб със злоба,
пак при теб ще легна,
мразена, но влюбена и гола...
Ако се сринат всичките мостове
и пътищата ни се разкривят,
да ме наръгат с тъпите ножове,
любовта ми те не могат да унищожат!
Жива да ме изгорят,
да ме брулят мощни ветрове,
устните ми те не могат да изпепелят,
защото с тях изписах тези редове!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...