26.01.2008 г., 8:49 ч.

Пак ще те обичам... 

  Поезия
627 0 8
И небето да се сгромоляса,
и земята да пропадне,
и тялото греховно да заспи,
будна ще ми е душата,
ще те дири чак до пладне -
над твоята да бди...
Дори светът да ни проклина
и завижда как със тебе бях щастлива,
да ни копае гроб със злоба,
пак при теб ще легна,
мразена, но влюбена и гола...
Ако се сринат всичките мостове
и пътищата ни се разкривят,
да ме наръгат с тъпите ножове,
любовта ми те не могат да унищожат!
Жива да ме изгорят,
да ме брулят мощни ветрове,
устните ми те не могат да изпепелят,
защото с тях изписах тези редове!

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??