Пак ще те обичам...
И небето да се сгромоляса,
и земята да пропадне,
и тялото греховно да заспи,
будна ще ми е душата,
ще те дири чак до пладне -
над твоята да бди...
Дори светът да ни проклина
и завижда как със тебе бях щастлива,
да ни копае гроб със злоба,
пак при теб ще легна,
мразена, но влюбена и гола...
Ако се сринат всичките мостове
и пътищата ни се разкривят,
да ме наръгат с тъпите ножове,
любовта ми те не могат да унищожат!
Жива да ме изгорят,
да ме брулят мощни ветрове,
устните ми те не могат да изпепелят,
защото с тях изписах тези редове!
и земята да пропадне,
и тялото греховно да заспи,
будна ще ми е душата,
ще те дири чак до пладне -
над твоята да бди...
Дори светът да ни проклина
и завижда как със тебе бях щастлива,
да ни копае гроб със злоба,
пак при теб ще легна,
мразена, но влюбена и гола...
Ако се сринат всичките мостове
и пътищата ни се разкривят,
да ме наръгат с тъпите ножове,
любовта ми те не могат да унищожат!
Жива да ме изгорят,
да ме брулят мощни ветрове,
устните ми те не могат да изпепелят,
защото с тях изписах тези редове!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
