22 авг. 2006 г., 15:23

Пак ще вали

700 0 4
Пак ще вали
като болен крясък
мълния ще падне
Пак ще боли
дъждът ще раздрънчава
изкъртени паважи
Мокрите хора ще побягнат
и ще заскимтят умиращи миражи
Улиците ще останат пусти,
а луната над нас сънливо ще се муси
Ще си поиграем на чувства
и кой ще победи?
Една птица
на покрива тихо се сгушва
и с червена покруса
чака другата да отлети...
Тъмно е
и все още е сухо
Не искам да вали
Има облаци...
Пак ще боли

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Грозданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Пак ще боли"... Тъжно е, но понякога болката е тази, която ражда истинското изкуство. Поздравления за хубавия стих!
  • Една птица
    на покрива тихо се сгушва
    и с червена покруса
    чака другата да отлети...

    Поздравявам те най-искрено за този стих.
  • Радвам се,че ви е харесало,аз си мислех,че това стихче не се получи достатъчно силно
  • "червена покруса", "умиращи миражи" - много силни метафори използваш. Харесвам много стихът ти!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...