22 ago 2006, 15:23

Пак ще вали

  Poesía
704 0 4
Пак ще вали
като болен крясък
мълния ще падне
Пак ще боли
дъждът ще раздрънчава
изкъртени паважи
Мокрите хора ще побягнат
и ще заскимтят умиращи миражи
Улиците ще останат пусти,
а луната над нас сънливо ще се муси
Ще си поиграем на чувства
и кой ще победи?
Една птица
на покрива тихо се сгушва
и с червена покруса
чака другата да отлети...
Тъмно е
и все още е сухо
Не искам да вали
Има облаци...
Пак ще боли

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Пак ще боли"... Тъжно е, но понякога болката е тази, която ражда истинското изкуство. Поздравления за хубавия стих!
  • Една птица
    на покрива тихо се сгушва
    и с червена покруса
    чака другата да отлети...

    Поздравявам те най-искрено за този стих.
  • Радвам се,че ви е харесало,аз си мислех,че това стихче не се получи достатъчно силно
  • "червена покруса", "умиращи миражи" - много силни метафори използваш. Харесвам много стихът ти!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...