20 мая 2008 г., 23:16

Палиатив

1K 0 9
Ако се случвам в битието на епохата,
но ме лиши природата от ефимерност,
то мога ли като Христос от кръста
да дам на своя брат излишната си риза.

Дали ще имам смелост да възкръсна
в една идея, тъй алтернативна
във времето, когато всичко свършва,
а новото начало няма риза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ефимерност... Алтернатива, Висока итерферентност, солидна фундаменталност...... Звучи, като научна дисертация. Де да знам, може пък така да се пише "научна поезия" /е, човек се учи докато е жив/ Открехнах се на нещо..."ново". Не е лошо все пак. Поздравче!
  • Трудна работа...И вероятно временен резултат...Но идеята е страхотна! Поздрави и добре дошла!
  • добре заварили, хора!!!
    а на Радост - просто я прегръщам!!!
  • Доста високопарно, но го отдавам на нахъсания старт/преди публикацията още/...и Владо...в поезията няма професионализъм...
  • леле...
    днес чета диагонално, но се радвамя че това не го пропуснах!
    поздрав!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....