12 апр. 2007 г., 22:09

ПАМЕТ 

  Поэзия
573 0 5
Тази вечер, рожбо скъпа,
дълго гледахме звездите.
Ти бинокъла измъкна:
„Дядо там ли е?” – попита.
Там са, мила, бързи сателити,
червенеят се гиганти и планети.
Нейде там и той се скита –
и изгрява, и ни... свети.
Обещах ти – ще сънуваш
кораби и луноходи.
Щом за него тъй тъгуваш,
приказка в съня го води... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Все права защищены

Предложения
: ??:??