ПАМЕТ

12 апр. 2007 г., 22:09

Поэзия

574 0 5

Тази вечер, рожбо скъпа,
дълго гледахме звездите.
Ти бинокъла измъкна:
„Дядо там ли е?” – попита.
Там са, мила, бързи сателити,
червенеят се гиганти и планети.
Нейде там и той се скита –
и изгрява, и ни... свети.
Обещах ти – ще сънуваш
кораби и луноходи.
Щом за него тъй тъгуваш,
приказка в съня го води... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ПАМЕТ

Искате да прочетете повече?

Предложения