ПАМЕТ
Тази вечер, рожбо скъпа,
дълго гледахме звездите.
Ти бинокъла измъкна:
„Дядо там ли е?” – попита.
Там са, мила, бързи сателити,
червенеят се гиганти и планети.
Нейде там и той се скита –
и изгрява, и ни... свети.
Обещах ти – ще сънуваш
кораби и луноходи.
Щом за него тъй тъгуваш,
приказка в съня го води...
07.11.2006год.
Задушница и ...5 месеца...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
