14 мая 2019 г., 14:36

Панаирно време

921 0 0

Безгрижни усмивки тълпата вчера си сложи
и за утре дела и проблеми отложи.
Днес от духа на панаира завладяна
си облече празничната шарена премяна.

 

И завъртяха се пъстри въртележки,
рок и чалга се заредуваха лудешки.
Деца заблизаха щастливо червени петлета,
захарен памук полепна по чипи нослета,
глезени хлапета затропаха капризно с крачета,
а момиченца загушкаха плюшени мечета.

Гръмогласно завикаха продавачи,
да привлекат зяпачите за купувачи.
Продаваше се всичко -
любов дори предлагаше усмихнат чичко.
Клоун с голеееми обувки
раздаваше щедро целувки,
а фокусник с бомбе черно
убеждаваше с трикове достоверно.
Сладоледът на влюбени двойки се топеше,
докато младежката им кръв кипеше ли, кипеше...
Старци с бастуни
и тинейджери без опекуни,
всички,
всички се бяха засмели щастливо,
говореха гръмливо, но приветливо.

 

Вчера и утре без притеснение
бяха оставени на забвение...
Върху днес тълпата беше сложила ударение.
Отдала се бе на забавление -
единствено сега имаше значение...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Zlatka Аndonova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...