13 мар. 2015 г., 12:26

Панелна сага

1.1K 0 1

Живеехме си във панелен блок –

блок като блок, от Татовото време –

ни много нисък, нито пък висок,

блок с обичайни битови проблеми.

 

Но ето – демокрация дойде!

Заскачаха горкичките ни сметки.

Един от ток започна да краде,

а друг от топло – мили родни гледки.

 

И неизбежно при такъв развой

настана в блокчето ни бъркотия.

Заджавкаха се всички и до бой

се стигна даже в тази олелия.

 

Но грейна лъч над бедния ни блок

с появата на Лилито Павлова,

че енергийна ефективност в срок

тя обеща ни и фасада нова!

 

Ще дойде светло утрото за нас!

Санирането гратис наближава!

Но кой ли ще запуши, питам аз –

КОЙ? – дупките на цялата държава?

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....