Парче земя. Една ръка.
Ръката на дете. И някъде жена.
Жената може би се моли.
Парче земя. Едно дете.
В пръстта ръце. И някаква жена
под разораното небе се моли.
Парче земя. Една съдба.
Съдбата на дете и майчини неволи.
Очите ти дете - изнасилено небе
и няма кой за теб да се помоли.
Парче земя... за детски гроб,
за бащин дом и за бездомни.
Един народ забрави сам,
че трябва, че може да се бори.
Парче земя. Не бе съдба...
... очите ти дете - изнасилено небе
и няма кой за теб да се пребори?
© Димитър Ганчев Все права защищены