17 янв. 2013 г., 21:34  

Паркът, времето и ти 

  Поэзия » Другая
408 0 3

В парка изгубени, двамата влюбени

хванахме вярна следа.

Хиляди лумени, странно учудени

в мрака струят светлина.

 

Там, на стадиона, топката гонят

Левски срещу ЦСКА.

Взрив подир гола листи отрони

сънната бяла бреза.

 

Виж, как фонтана, в струи  подхвана

старо, познато хоро.

Чудото стана – ти ми пристана,

пихме от пълно ведро.

 

Пейката наша, с тебе Наташа,

топлехме тук до зори.

Днеска апаши чанти тарашат

нагло и броят пари.

 

Пусто е в парка. Нашата мярка

за любовта ни се скри.

Вечер се мярка смугла клошарка,

тъжно стадионът мълчи.

 

Тя, младостта ни, есен попари,

лягат  листа на килим.

Гинеха млади в пътища, гари

тук и в реката ти, Лим.

 

Паркът Борисов взе да ни писва–

в нощ изнасилени три!

В релсова писта звън на мотриса,

вятърът клони преви.

 

За свободата, чиста и свята,

с дръзките наши мечти,

с вчерашна дата тегне борбата

с мутри на наште плещи.

 

Пролет, Наташа, цвят ще разпрашва

и ще жужукат пчели.

Виното в чаша, пейката наша

само на две не дели!

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Роза, Жанет, благодаря!
  • Толкова топлина и надежда има в началото, после... после идва тъжната реалност Но, какво да се прави- шарен свят.
    Чудесен ритъм, а и научих една нова думичка
    Поздрави!
  • Харесах!
Предложения
: ??:??