Паркът, времето и ти
В парка изгубени, двамата влюбени
хванахме вярна следа.
Хиляди лумени, странно учудени
в мрака струят светлина.
Там, на стадиона, топката гонят
Левски срещу ЦСКА.
Взрив подир гола листи отрони
сънната бяла бреза.
Виж, как фонтана, в струи подхвана
старо, познато хоро.
Чудото стана – ти ми пристана,
пихме от пълно ведро.
Пейката наша, с тебе Наташа,
топлехме тук до зори.
Днеска апаши чанти тарашат
нагло и броят пари.
Пусто е в парка. Нашата мярка
за любовта ни се скри.
Вечер се мярка смугла клошарка,
тъжно стадионът мълчи.
Тя, младостта ни, есен попари,
лягат листа на килим.
Гинеха млади в пътища, гари
тук и в реката ти, Лим.
Паркът Борисов взе да ни писва–
в нощ изнасилени три!
В релсова писта звън на мотриса,
вятърът клони преви.
За свободата, чиста и свята,
с дръзките наши мечти,
с вчерашна дата тегне борбата
с мутри на наште плещи.
Пролет, Наташа, цвят ще разпрашва
и ще жужукат пчели.
Виното в чаша, пейката наша
само на две не дели!
© Иван Христов All rights reserved.
Но, какво да се прави- шарен свят.
