Пазачът на фара
Тя бе чудо, истинско чудо -
там в градчето ни... долу на юг,
аз в очите и влюбих се лудо,
бе дошла отдалеч... без съпруг.
Беше с рокля с цветчета на дюли,
със плисета - лъчисти мечти,
беше лято... жежкият юли
и се дишаше тежко... почти.
Беше хубава... адски красива,
във косите жужаха звезди,
аз почерпих я с влюбено пиво
и по устни оставих следи.
Тя - туристка, аз - пазачът на фара,
ветровете надвиквахме с глас
и смехът ù бе звън на китара,
а очите ù - моят компас.
В една нощ на вълшебна наслада,
на пригалени с трепет ръце,
топъл дъжд ни запя серенада
и от облак нарисува сърце.
Дойде август и спусна кепенци
за целувките с морския вкус,
аз изпратих я с китка лаленца,
с оня стар и пухтящ автобус.
Мина време... година изтичаше,
с фара бъбря си нощем на крак
и мечтая... готов за обичане,
да се влюбя в очите ù пак!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Трифонов Все права защищены
