Пазителя на моите мечти

25 янв. 2006 г., 19:50

Поэзия

766 0 1

Аз всичко му подарих, цялото си време аз му посветих.
Всички мои мечти му дадох,моя свят му подарих.

Той беше пазител на моите мечти,
пазаеше ги ревностно от чужди хора.
Не позволяваше да роня топлите сълзи,
за мен той беше света, той ми бе опора.

Но един ден той всички мечти ми върна
и без сбогом бързо си тръгна.
Няма го вече пазителя на моите мечти,
няма вече кой да ми забранява
да плача с горещите сълзи.

Животът ми превърна се във ад,
мечтите ми-разпиляха се на всички страни.
Нямаше кой да ги пази от нахлуващия хлад
и в мен останаха само топлите сълзи.

Осъзнах, без него не мога да живея,
без моя пазител не мога да се смея.
Той знаеше тайната на моите мечти,
знаеше дори как живеят малките звезди.

Кой ще ми помага в трудните дни,
кой ще е пазител на моите мечти?!
Кой сега не ще ми позволява да плача със сълзи?
Кой сега ще ми подарява красотата на малките звезди?

Пазителя на моите мечти - къде е?!
Нима сега на други мечти се смее?!
Не, не искам, да повярвам отказвам,
че сега моите мечти само на звездите трябва да разказвам!

Пазителя на моите мечти

Свързани произведения

Комментарии

Предложения