25 янв. 2006 г., 19:50

Пазителя на моите мечти

963 0 1
Аз всичко му подарих, цялото си време аз му посветих.
Всички мои мечти му дадох,моя свят му подарих.

Той беше пазител на моите мечти,
пазаеше ги ревностно от чужди хора.
Не позволяваше да роня топлите сълзи,
за мен той беше света, той ми бе опора.

Но един ден той всички мечти ми върна
и без сбогом бързо си тръгна.
Няма го вече пазителя на моите мечти,
няма вече кой да ми забранява
да плача с горещите сълзи.

Животът ми превърна се във ад,
мечтите ми-разпиляха се на всички страни.
Нямаше кой да ги пази от нахлуващия хлад
и в мен останаха само топлите сълзи.

Осъзнах, без него не мога да живея,
без моя пазител не мога да се смея.
Той знаеше тайната на моите мечти,
знаеше дори как живеят малките звезди.

Кой ще ми помага в трудните дни,
кой ще е пазител на моите мечти?!
Кой сега не ще ми позволява да плача със сълзи?
Кой сега ще ми подарява красотата на малките звезди?

Пазителя на моите мечти - къде е?!
Нима сега на други мечти се смее?!
Не, не искам, да повярвам отказвам,
че сега моите мечти само на звездите трябва да разказвам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайнаствена Игра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...