25.01.2006 г., 19:50

Пазителя на моите мечти

961 0 1
Аз всичко му подарих, цялото си време аз му посветих.
Всички мои мечти му дадох,моя свят му подарих.

Той беше пазител на моите мечти,
пазаеше ги ревностно от чужди хора.
Не позволяваше да роня топлите сълзи,
за мен той беше света, той ми бе опора.

Но един ден той всички мечти ми върна
и без сбогом бързо си тръгна.
Няма го вече пазителя на моите мечти,
няма вече кой да ми забранява
да плача с горещите сълзи.

Животът ми превърна се във ад,
мечтите ми-разпиляха се на всички страни.
Нямаше кой да ги пази от нахлуващия хлад
и в мен останаха само топлите сълзи.

Осъзнах, без него не мога да живея,
без моя пазител не мога да се смея.
Той знаеше тайната на моите мечти,
знаеше дори как живеят малките звезди.

Кой ще ми помага в трудните дни,
кой ще е пазител на моите мечти?!
Кой сега не ще ми позволява да плача със сълзи?
Кой сега ще ми подарява красотата на малките звезди?

Пазителя на моите мечти - къде е?!
Нима сега на други мечти се смее?!
Не, не искам, да повярвам отказвам,
че сега моите мечти само на звездите трябва да разказвам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнаствена Игра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...