1 мар. 2024 г., 19:10

Печален, леко трезвен, вдъхновен

377 2 0

ПЕЧАЛЕН, ЛЕКО ТРЕЗВЕН, ВДЪХНОВЕН

 

Печален, леко трезвен, вдъхновен, сполай ти, че и днес живях, мой Боже,

че с кеф провождам своя минал ден, макар да ми се случи невъзможен! –

не смогнах грош на просяка да дам – и да прелея гроба на баща ми,

парче да хапна – четвърт шпек салам от оня – в тъпите Tv-реклами,

отново да изчезна в нежен стих на Яворов, Петрарка – или Лорка,

 

дори не помня – пих, или не пих? – три бирички от милата „Загорка“?

Дали на Влада цвете подарих? – че да не зъзне в зимната постеля,

и Фейсбук – подир моя тъжен стих, с емотикони тъпи ме застреля?

Наместо стихчета да ви чета, дано ви милне сянката ми птича? –

отивам си – без памет за света, във който бях дошъл – да ви обичам.

 

25 февруарий 2024 г.

гр. Варна, 18, 30 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...