ПЕЧАЛЕН, ЛЕКО ТРЕЗВЕН, ВДЪХНОВЕН
Печален, леко трезвен, вдъхновен, сполай ти, че и днес живях, мой Боже,
че с кеф провождам своя минал ден, макар да ми се случи невъзможен! –
не смогнах грош на просяка да дам – и да прелея гроба на баща ми,
парче да хапна – четвърт шпек салам от оня – в тъпите Tv-реклами,
отново да изчезна в нежен стих на Яворов, Петрарка – или Лорка,
дори не помня – пих, или не пих? – три бирички от милата „Загорка“?
Дали на Влада цвете подарих? – че да не зъзне в зимната постеля,
и Фейсбук – подир моя тъжен стих, с емотикони тъпи ме застреля?
Наместо стихчета да ви чета, дано ви милне сянката ми птича? –
отивам си – без памет за света, във който бях дошъл – да ви обичам.
25 февруарий 2024 г.
гр. Варна, 18, 30 ч.
© Валери Станков Всички права запазени