1.03.2024 г., 19:10

Печален, леко трезвен, вдъхновен

375 2 0

ПЕЧАЛЕН, ЛЕКО ТРЕЗВЕН, ВДЪХНОВЕН

 

Печален, леко трезвен, вдъхновен, сполай ти, че и днес живях, мой Боже,

че с кеф провождам своя минал ден, макар да ми се случи невъзможен! –

не смогнах грош на просяка да дам – и да прелея гроба на баща ми,

парче да хапна – четвърт шпек салам от оня – в тъпите Tv-реклами,

отново да изчезна в нежен стих на Яворов, Петрарка – или Лорка,

 

дори не помня – пих, или не пих? – три бирички от милата „Загорка“?

Дали на Влада цвете подарих? – че да не зъзне в зимната постеля,

и Фейсбук – подир моя тъжен стих, с емотикони тъпи ме застреля?

Наместо стихчета да ви чета, дано ви милне сянката ми птича? –

отивам си – без памет за света, във който бях дошъл – да ви обичам.

 

25 февруарий 2024 г.

гр. Варна, 18, 30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...