bednnia_lazar (Лъчезар Лазаров)
13 17
27 сент. 2019 г., 19:22

Печално 

  Поэзия » Философская
762 2 2

 

Осъдени от думите на зли езици,

очистени от някаква любов,

разделяме се като ято птици

а после търсим благослов.

 

И толкова са слаби знамената

на тези крепости от кал,

въздигнати набързо, без позлата,

но също и без капка жал.

 

Строшиха се и сейнаха се тухли,

дъждът превърна ги в боя;

иди живей сред къщи рухнали

и сред печална самота…

 

сред толкова обидени бедняци,

останали без собствен дом.

Изгубиха се родствените знаци,

а сред душите ни - погром.

 

Осъдиха ни думите на зли езици

и оглушахме от това дори,

а всеки ден се раждат птици,

летят и пеят призори.

                      19.02.2015г. 

© Лъчезар Лазаров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Голямото противостоене на "а всеки ден се раждат птици, летят и пеят призори" и рухващите "крепости от кал".
  • Без думи!
Предложения
: ??:??