Печално
Осъдени от думите на зли езици,
очистени от някаква любов,
разделяме се като ято птици
а после търсим благослов.
И толкова са слаби знамената
на тези крепости от кал,
въздигнати набързо, без позлата,
но също и без капка жал.
Строшиха се и сейнаха се тухли,
дъждът превърна ги в боя;
иди живей сред къщи рухнали
и сред печална самота…
сред толкова обидени бедняци,
останали без собствен дом.
Изгубиха се родствените знаци,
а сред душите ни - погром.
Осъдиха ни думите на зли езици
и оглушахме от това дори,
а всеки ден се раждат птици,
летят и пеят призори.
19.02.2015г.
© Лъчезар Лазаров All rights reserved.
