Те идват на прозореца ти често
и пишат по перваза: чук-чук-чук.
Четеш редовно всички птичи вести:
отложен полет, подранил капчук.
А току тъй въпрос за мен изниква
и пламват сякаш твоите страни:
че лирата съм разменил за тиква,
понеже е замлъкнала със дни...
...че даже и през утрин неприветна
замятам в парка крачолите сам.
Ще дойдеш. И додето те наметна
с тъгата си, ще мръзнеш дълго там.
Оттам нататък и слепецът значи
без грешка бъдещето би разчел:
гора, къщурка на крачета пачи,
дърва ще цепя, оградил със тел...
...съня ти, а когато те изтика
от ложето по пладне лъч горещ...
ще те гостя с препечената тиква,
със семките й - птичия кортеж.
© Ивайло Терзийски Все права защищены