7 февр. 2018 г., 19:43

Пейката

639 0 0

Седяхме двама, гледайки звездите,

очаквайки с трепет онзи ден,

когато ще сбъднем тях, мечтите,

свободни от коварния си плен.

 

Вярвахме единствено в доброто,

копнеехме да видим светлина,

а на раменете как тежеше ни теглото,

далече беше още пролетта.

 

Здраво хванали ръце студени,

унесено пристъпвахме напред,

сковани в ледена прегръдка,

зимата обгръща ни навред.

 

Пролет, лято, есен, зима,

пейката си там стои... и

неусетно година след година,

животът бавно се топи.

 

Но ето лъч надежда утрото огрява,

плахо, тихо пътя си проправя,

мека светлина на душите ни дарява,

късчетата на тъгата, дълбоко ги заравя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...