18 мар. 2007 г., 13:55

Пепел от любов

1K 0 4
По дяволите, искам да те няма, 
така спокойно е във моя ден, 
защото всичко бе една измама, 
прост мираж, набързо разрушен. 

Не искам да те виждам вече. 
Не желая да сънувам аз дори, 
как идваш тихо в мрачна вечер 
и пак сърцето ми гори. 

Аз станах друга, сива. 
Ужасно ти ме промени, 
а любовта ни най-красива, 
в пепел я превърна ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • После ще има пепел от рози,после някой ще ти постеле легло от рози.Такъв е животът - шарен и затова е хубав!
  • Много енежно и искрено,но не си заслужава да страдаш за човек,който явно не те жаслужава!Гледай напред!Поздрави за стиха!
  • ех,деца! аз остарях и съм във вашето положение.Вие сте толкова млади!преживява се.
  • Харесва ми,докосна ме.Аз съм в същото положение и си мисля ,че ще полудея.Браво!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...