18 мар. 2007 г., 13:55

Пепел от любов

1K 0 4
По дяволите, искам да те няма, 
така спокойно е във моя ден, 
защото всичко бе една измама, 
прост мираж, набързо разрушен. 

Не искам да те виждам вече. 
Не желая да сънувам аз дори, 
как идваш тихо в мрачна вечер 
и пак сърцето ми гори. 

Аз станах друга, сива. 
Ужасно ти ме промени, 
а любовта ни най-красива, 
в пепел я превърна ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • После ще има пепел от рози,после някой ще ти постеле легло от рози.Такъв е животът - шарен и затова е хубав!
  • Много енежно и искрено,но не си заслужава да страдаш за човек,който явно не те жаслужава!Гледай напред!Поздрави за стиха!
  • ех,деца! аз остарях и съм във вашето положение.Вие сте толкова млади!преживява се.
  • Харесва ми,докосна ме.Аз съм в същото положение и си мисля ,че ще полудея.Браво!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...