18 мар. 2007 г., 13:55

Пепел от любов

1K 0 4
По дяволите, искам да те няма, 
така спокойно е във моя ден, 
защото всичко бе една измама, 
прост мираж, набързо разрушен. 

Не искам да те виждам вече. 
Не желая да сънувам аз дори, 
как идваш тихо в мрачна вечер 
и пак сърцето ми гори. 

Аз станах друга, сива. 
Ужасно ти ме промени, 
а любовта ни най-красива, 
в пепел я превърна ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • После ще има пепел от рози,после някой ще ти постеле легло от рози.Такъв е животът - шарен и затова е хубав!
  • Много енежно и искрено,но не си заслужава да страдаш за човек,който явно не те жаслужава!Гледай напред!Поздрави за стиха!
  • ех,деца! аз остарях и съм във вашето положение.Вие сте толкова млади!преживява се.
  • Харесва ми,докосна ме.Аз съм в същото положение и си мисля ,че ще полудея.Браво!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...