Mar 18, 2007, 1:55 PM

Пепел от любов

Poetry

999 0 4

По дяволите, искам да те няма, така спокойно е във моя ден, защото всичко бе една измама, прост мираж, набързо разрушен. Не искам да те виждам вече. Не желая да сънувам аз дори, как идваш тихо в мрачна вечер и пак сърцето ми гори. Аз станах друга, сива. Ужасно ти ме промени, а любовта ни най-красива, в пепел я превърна ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlanal (Светлана Лажова)

После ще има пепел от рози,после някой ще ти постеле легло от рози.Такъв е животът - шарен и затова е хубав!

2007-03-19T04:33:17+02:00
vili_tr (Вили Мотовили)

Много енежно и искрено,но не си заслужава да страдаш за човек,който явно не те жаслужава!Гледай напред!Поздрави за стиха!

2007-03-18T18:01:50+02:00
evropa (Нели)

ех,деца! аз остарях и съм във вашето положение.Вие сте толкова млади!преживява се.

2007-03-18T14:06:55+02:00
lofenasko (ТтТтТтТтТ)

Харесва ми,докосна ме.Аз съм в същото положение и си мисля ,че ще полудея.Браво!

2007-03-18T14:01:20+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0