19 сент. 2015 г., 19:17

Пеперуда

528 0 0

В онази малка къща

със срутен покрив и счупени прозорци,

за кой ли път се връщам

и намирам само руини.

 

Боядисвах с щастие стените,

на стъклата перденца от надежда закачих.

В менюто ни преобладаваха мечтите,

и се наслаждавахме на всеки прекрасен миг.

 

Буря от обиди надеждата далеч отвя.

Лавина от лъжи мечтите разпиля.

И се пропукаха стените … пропука се любовта.

 

Разхвърча се на парчета - моят свят – разбит.

Опитвах се отчаяно да събера остатъците в шепи,

aла в дланите ми оставаха само сълзи.

 

Онази малка къща в пламъци от спомени гори

и никога не ще е вече същата.

А ние в гъстия дим вече не се виждаме дори.

 

Цялата в рани от обиди и окована в лъжи,

прободена в сърцето от очи, които съм целувала хиляди пъти.

Да остана при теб? Може ли птица без криле да лети?

Или да тръгна? Облечена в страх, но свободна да търся нови мечти…

 

Пред мен зее пропастта на неизвестността,

а на плещите си нося тежка тъга.

Може да се влача в самота, но няма да се върна.

Нали съдбата все някога

дава на гъсеницата крила…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...