В онази малка къща
със срутен покрив и счупени прозорци,
за кой ли път се връщам
и намирам само руини.
Боядисвах с щастие стените,
на стъклата перденца от надежда закачих.
В менюто ни преобладаваха мечтите,
и се наслаждавахме на всеки прекрасен миг.
Буря от обиди надеждата далеч отвя.
Лавина от лъжи мечтите разпиля.
И се пропукаха стените … пропука се любовта.
Разхвърча се на парчета - моят свят – разбит. ...