22 мая 2007 г., 10:17

Периодично

950 0 5
Не знам какво ми има. (Не посягай!)
Сега ми е самотно да празнувам
и чуждите усмивки да отбягвам
в опита сама да нарисувам
картината на пищната баналност
(призванието да бъдеш като всички),
а в сблъсъка със своята реалност
да се почувствам празно периодична...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Периодичност, прозаичност, ежедневие... Така хубаво си изказала нещата от които и аз настръхвам/и много др. предполагам/
  • И аз ти се радвам!
  • Благодаря много. Радвам се, че това стихотворение ви е харесало, защото то ми е едно от най-истинските, в смисъл че е писано по конкретен повод и чувствата са съвсем реални...
  • С малко думи изричаш много истини.Празно периодична е струва ми се добра находка.Поздрави.
    Любо
  • "Какво ти има ли?Таланта
    те е прегърнал и е с теб!
    Самотата просто е поанта
    в емоционалния вертеп"
    Перфектна си
    Ели и Ники

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...