22.05.2007 г., 10:17

Периодично

952 0 5
Не знам какво ми има. (Не посягай!)
Сега ми е самотно да празнувам
и чуждите усмивки да отбягвам
в опита сама да нарисувам
картината на пищната баналност
(призванието да бъдеш като всички),
а в сблъсъка със своята реалност
да се почувствам празно периодична...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Периодичност, прозаичност, ежедневие... Така хубаво си изказала нещата от които и аз настръхвам/и много др. предполагам/
  • И аз ти се радвам!
  • Благодаря много. Радвам се, че това стихотворение ви е харесало, защото то ми е едно от най-истинските, в смисъл че е писано по конкретен повод и чувствата са съвсем реални...
  • С малко думи изричаш много истини.Празно периодична е струва ми се добра находка.Поздрави.
    Любо
  • "Какво ти има ли?Таланта
    те е прегърнал и е с теб!
    Самотата просто е поанта
    в емоционалния вертеп"
    Перфектна си
    Ели и Ники

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...