22.05.2007 г., 10:17 ч.

Периодично 

  Поезия
611 0 5
Не знам какво ми има. (Не посягай!)
Сега ми е самотно да празнувам
и чуждите усмивки да отбягвам
в опита сама да нарисувам
картината на пищната баналност
(призванието да бъдеш като всички),
а в сблъсъка със своята реалност
да се почувствам празно периодична...

© Ирина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Периодичност, прозаичност, ежедневие... Така хубаво си изказала нещата от които и аз настръхвам/и много др. предполагам/
  • И аз ти се радвам!
  • Благодаря много. Радвам се, че това стихотворение ви е харесало, защото то ми е едно от най-истинските, в смисъл че е писано по конкретен повод и чувствата са съвсем реални...
  • С малко думи изричаш много истини.Празно периодична е струва ми се добра находка.Поздрави.
    Любо
  • "Какво ти има ли?Таланта
    те е прегърнал и е с теб!
    Самотата просто е поанта
    в емоционалния вертеп"
    Перфектна си
    Ели и Ники
Предложения
: ??:??