3 нояб. 2021 г., 14:55

Перла в раковина

1K 8 11

Денят ми бе на приливи богат,

а слънцето – корална орхидея.

Замислена, на перления бряг

рисувах с думи лятото и... нея.

 

Щом залезът морето очерта

с пастелите от лунната си пазва

и падна като сянка вечерта,

изящният ѝ профил се показа.

 

Загледах я, загледа ме и тя,

прикани ме да я рисувам с рими:

море и пясък, залез и жена –

алюзия за перла в раковина.

 

Не можех да я видя във анфас,

но приликата с мене бе огромна.

Рисувах младостта си лятна аз –

каквато искам всъщност да се помня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...