Перла в раковина
Денят ми бе на приливи богат,
а слънцето – корална орхидея.
Замислена, на перления бряг
рисувах с думи лятото и... нея.
Щом залезът морето очерта
с пастелите от лунната си пазва
и падна като сянка вечерта,
изящният ѝ профил се показа.
Загледах я, загледа ме и тя,
прикани ме да я рисувам с рими:
море и пясък, залез и жена –
алюзия за перла в раковина.
Не можех да я видя във анфас,
но приликата с мене бе огромна.
Рисувах младостта си лятна аз –
каквато искам всъщност да се помня.
© Павлина All rights reserved.
