17 июл. 2007 г., 12:42
ПЕРСПЕКТИВА
Разпръснати от грижи и неволи,
приятелите бавно си отиват...
Едно далечно ехо само моли -
това да е единствено мотивът!...
И кръста всеки сам си е понесъл -
за чашка спомен даже няма време...
Животът ни - забързан и несресан,
дори и този гъдел ще ни вземе...
Макар че виртуално пак ни има -
с мобилни чувства, с огън интернетен,
каква е тази страшна Хирошима, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация