ПЕРСПЕКТИВА
ПЕРСПЕКТИВА
Разпръснати от грижи и неволи,
приятелите бавно си отиват...
Едно далечно ехо само моли -
това да е единствено мотивът!...
И кръста всеки сам си е понесъл -
за чашка спомен даже няма време...
Животът ни - забързан и несресан,
дори и този гъдел ще ни вземе...
Макар че виртуално пак ни има -
с мобилни чувства, с огън интернетен,
каква е тази страшна Хирошима,
която тъй тотално ни помете?!...
В тефтерчета и цифрички - на чисто,
приятелите наши бавно вехнат -
нанизани във споменни мъниста, -
във свят живян, прозрян, но неоткрехнат...
И всеки - част от някакво тефтерче,
сглобява кротко свойта идентичност -
по мярка, по ниво и по размер, че
във гробищата да е важна личност!...
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.
