Живота си на песен ще направя,
ще го заключа аз във струни шест
и нищо няма да забравя,
дори и най-случайния си жест.
Китарата в ръцете ми шепти
със своя глас - дълбок и нежен,
от струните струят мечти -
магия чудна в ритъма безбрежен.
И те душата ми разкриват
със всеки трепет съкровен
и аз така чрез песента се сливам
и част съм от света край мен.
© Валентин Борисов Все права защищены