Денят полека си отива.
    Цветя за сън се в листи скриват.
    И сетните лъчи погиват
    в болнав и блед просвет.

    Нощта донася чернота,
    звездите повива в тъмнина
    и ето, потопен света
    е в мъка, страх и гнет.

    Спи сън всевечен, спи.
    Нощта над тебе бди.
    В дълбоки  мрачини
    спи сън всевечен, спи.
 
    Души сега сте покорени
    в чертози празни, вледенени -
    за Нея в дар определени -
    е нашата  съдба.

    Сънуваме от мрак небе
    и сладко изкупление,
    след бран от любещо сърце,
    от твоята ръка.
 
    Спи сън всевечен, спи.
    Нощта над тебе бди.
    В дълбоки мрачини
    спи сън всевечен, спи.

    Покой изпълва небесата
    и потопени в тишина,
    душите ще се слеят сега
    към ласкави ръце.

    Любима моя, завинаги заспи.
    Нощта над тебе бди.
    В дълбоки мрачини
    любима моя, спокойно ти заспи.