12 июн. 2012 г., 14:57

Песен за светлия мъж 

  Поэзия » Другая
1345 0 29



Този град – изоставено старо военно стрелбище,
оглуша след последната птича въздишка и стон.
Затова ли животът на мушка ме взе. Ето вижте:
всеки ден се оказа нахалост изстрелян патрон.

И жената, която последно обичах - изчезна.
И сънят ми се спече, под прага ми спомен навя:
тя стиха ми прекрачи, тъй както се крачи над бездна,
и отнесе със себе си всички възможни слова.

И да викна след нея - все съсък е, нежели крясък,
и да тръгна след нея - следа не открих и една.
Все едно е да пишеш с крило върху рижия пясък
и току твойте мисли след миг да изтрива вълна.

Но съм прав, сто на сто, че кварталният луд ме разбира
и дори ми предложи бутилка с два пръста мавруд.
И додето вървя с мен, слънчасал и ням, по баира,
сякаш гребна с лъжичка в душата ми целия смут.

И когато зад хълма далечен внезапно се сринах,
той ме викна по име, градът се съвзе изведнъж
и жена с бяла роба, с коси разпиляни и мùро,
дълго ми и целува нозете на светлия мъж.

 

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Споделям коментарите дотук, поздрав!
  • Висока летва - прекрасна поезия!
  • Прекрасно е !
  • Силно въздействаща "песен", Ив!
    Благодаря!
  • да пишеш с крило върху рижия пясък

  • Отличен Бароне!
  • Моите почитания!
  • Благодаря ви:

    Djein_Ear (Евгения Тодорова
    liliv (Лилия Велчева
    galina999 (Галина Иванова)
    Вил (Виолета Зашева)
    silvina84 (Силвия Йорданова)
    странница (Сеси
    мукадес (Айше Рубева
  • Той Е, който винаги върви със нас, но не всеки има дарбата да предузнае това!
    Адмирации, Бароне!
    Изпълни ми душата!
  • Здравей, Ивче!Идвам при теб със Силвето и Галка.
    Пей, приятелю! Твоите песни лекуват..., ЗАЩОТО НЕ САМО "кварталният луд" те разбира...!Незаменим и незабравим си!
    Поздрави от нашето море и прегръдки от мен, с обич!
  • ...Но съм прав, сто на сто, че кварталният луд ме разбира
    и дори ми предложи бутилка с два пръста мавруд.
    И додето вървя с мен, слънчасал и ням, по баира,
    сякаш гребна с лъжичка в душата ми целия смут....

    Както винаги - въздействащо!
  • Поздравления, Бароне!
  • 6!
  • Благодаря ви:

    dqdo-pop (Костадин )
    petra00799 (Петя Спасова)
    oksimoron (Чо Ою )
    Melany71 (Светла Дичева)
    Eko70 (Веселин Динчев)
    Izumrudkata (Катя )
    ria (Гергана Иванова)
    voda (Елица Ангелова)
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    zelena (Силвия Райчева)
    anastasia73 (Анастасия )
  • И другаде съм го чел, но не мога да се стърпя и да не те поздравя Ивайло!
  • Поздравления.
  • Как успяваш да бъркаш в душите на хората!Черен дявол си, а се плашиш от светлия мъж!
  • Поздрави от кварталният луд - бурни!!!!!!...........
  • Благодаря за поезията,Ив!
  • Благословен и... прокълнат си с този талант.

    Аааа във втория куплет, относно "жената, която последно обичах..." - не се коси. Поетите сте като пчелите. Дори през зимата за вас ще се намерят толкова цветя, колкото едва ли бихте могли да опрашите.
  • Пленително и завладяващо!
    Толкова искреност, тъга...и светъл изход!
    Стих – като "птича въздишка" и песен!
    Винаги ще се връщам към теб, Ивайло...
  • !!!!!!!!!!!!!!!*
  • !...
  • Благодаря ви, приятели:

    Valens (Валентина )
    elenasim1 (Ел Ка)
    radenko (Радко Стоянов)
    zefpet (Илко Карайчев)
    danda (Даниела )
  • Поздрав!
  • АДМИРАЦИИ!
  • Чудесно е, Бароне! Поздравления!
  • Даааааааааа! Завладяваща е Поезията ти, Бароне!
  • Бурни аплодисменти! Още преди няколко дни си "паднах" по този твой стих!
Предложения
: ??:??